Постинг
23.02.2012 09:50 -
За Америка,за българите
Автор: trjufelihayver
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3621 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2012 09:57
Прочетен: 3621 Коментари: 7 Гласове:
5
Последна промяна: 23.02.2012 09:57
Четейки вашите постове,какво изразявате и чувствате.Забелязах много постове свързани с Америка.За армията на Америка,за живота в Америка,за бляновете свързани отново с Америка.
Днес случайно наминах през този сайт от далечна Америка,където аз се намирам,и ме грабна нещо ,исках да споделя... Когато ходих на частни уроци,в България ,една много ерудирана жена ми преподаваше,още със самото ни начало ме предупреди ,че тя има реноме и уважава своят труд,дадох и да разбере,че няма да и преча и ще кооперираме заедно ,за да се постигне резултатът нужен ни.Но нека споделя един нейн коментар,въпрос по който с цялото си любопитство ме глождаеше и и зададох: - Защо не пишете книги,(като напълно изключвах асоциацията с това,че тя е завършила Филология),какво Ви спира? Знаете ли тя как комплектова своят отговор,след като издиша тежко и забави очевидно своя отговор - "Аз не пиша,защото хората които пишат са тъжни."
Няма как да забравя това,нито десетките ни други разговори всеобхващащи теми.Благодарен съм,че попаднах на такъв учител и педагог.
Избрах темата за емиграцията,носталгията,българите и Америка.Забелязвам,че тя е в устата на много хора тук.Какво ли си представят за Америка,а тези които са живяли тук ,как ли си интерпретират живота.
Откъде започват да пишат писателите,поетите,толкова разхвърлян съм,че предпочитам да не конструирам ,защото никога не съм могъл,а и не искам.Пътят на живота,докъде стигаме,накъде ни повява.Тъй като ще ви разведа из много места из моите мисли,ще опитам да бъда обективен,но често и субективен,апропо за субективизма и обективизма,какво ми сподели веднъж учителката - "Всички твърдят,че журналистите трябва да са напълно обективни,но какъв журналист си ако не си лично заинтересуван от материята,а и ако те вълнува ,навярно ще имаш конкретна позиция."Тоест,аз стигнах до извода...но!
Колко е странен животът.Какво виждам до момента,хора които искат и мечтаят за Америка,стигат до Америка,някои,други само с мечтите си остават.Десетки хиляди след като акустират в САЩ остават без документи,защото никога не са имали,но се борят.Питам ги,ще се върнете ли,засега не,но решавам да ви дам едно общо сравнение,питайки онези с документите,същият въпрос - отговорът е почти същият - Не,за какво?! Младите,какъвто съм и аз,но себе си изключвам,например моя позната(приятелка),тя има виза,но няма документи като картата или паспорт.За една година успя да се прибере цели двапъти.Наскоро я попитах дали и липсва ,и дали би се върнала.Искрено ми каза,че видяла младите и България наподобяваща - мизерия.Сякаш всеки ,когото попитах за България през времето ми тук,всеки отговаря,че дори месец почивка е губене на време и ,и,и ПАРИ!Българите в Америка вече не предпочитат да се прибират в България,а спестяват времето си и нервите ,за да отидат на почивка в Доминиканската Република,Мексико,Ямайка,Бахамите и други Карибски о-ви,предимно,като изключения са вече - Латинска Америка или Европа.Ами какво стана с България,защо не искате да се приберете там на почивка,нима нямате стари познати,приятели,роднини?
Приятели нямаш след 2,3-та година,познатите още по-лошо,ами роднини? - Те ,майката и бащата или са тук или наполовината са тук.Останалите ни липсват ,но се чуваме през интернет софтуери.Седя драги ми читателю,и си мисля,нима Америка е всичко,забравили ли сте за България,не заради носталгията,ами защо??Защото Америка не е лошо място,да ако правиш пари,и само пари.Америка е(стриктли)извънредно за бизнес.
Нека споделя,че съм живял и в Европа,в Италия,бил съм и в Канада,и Германия където моята баба живее от 11 години близо,и с нея също сме разделени,цял живот моето семейство е било разделено.И ето пак след 20 години раздяла с баща ми,аз се събрах с него да заживея друг-нов живот - в АМЕРИКА.Но аз не мога да оценя какво имам,това че имам документи или че Днес случайно наминах през този сайт от далечна Америка,където аз се намирам,и ме грабна нещо исках да споделя нещо... Когато ходих на частни уроци,в България ,една много ерудирана жена ми преподаваше,още със самото ни начало ме предупреди ,че тя има реноме и уважава своят труд,дадох и да разбере,че няма да и преча и ще кооперираме заедно ,за да се постигне резултат нужен ми.Но нека споделя един нейн коментар,въпрос по който с цялото си любопитство ме глождаеше и и зададох: - Защо не пишете книги,(като напълно изключвах асоциацията с това,че тя е завършила Филология),какво Ви спира? Знаете ли тя как комплектува своят отговор,след като въздиша тежко и забави очевидно своя отговор - Аз не пиша,защото хората които пишат са тъжни. просто така ми се е сбъднал живота да имам дори готова къща която да ме чака с другата половина от мен,която ме е създала.Когато имаш нещо,когато ти е дадено ти рядко оценяваш и осъзнаваш ситуацията в която си.Аз никога не съм имал за мечта Америка,напротив дори и Италия не ми беше мечта,като малко дете едва на пет годишна възраст баба ми ,която все ми се караше,че я наричам баба,а искаше да се уча по име да наричам всички от фамилията без - мама и ....татко липсваше.Въпреки че споделям нещо много лично,не искам да приемете този лист с грешен тон,давам ви пример за животите на различни хора,това е най-голямото богатство,да слушаш големите,да гледаш големите и само ,само да ПОМНИШ!Е ,бабо,няма да те наричам така,но моята мечта когато бях дете не беше Италия,Франция или Германия...обичах атласите,а държавата мечта като малък ми беше Финландия,споделям го ,защото искам да направя просто съотношение,за да видите каква мечта аз съм имал,докато други мечтаят за Америка,голямата мечта,неограничените мечти.Е,аз съм тук,и много други са тук,някои работят,други учат,някои са сами,повечето пък са още по-сами.Още повече са тези без документи,но,но се борят.Америка е много бездушна ,неодухотворена държава,тук няма да намерите онзи тип хора,които ще спрат,ще се огледат,ще се усмихнат на слънцето докато седят на пейката и четят някакво журналче или списание,докато отпииват или по-български му леко посръбват горещо и горчиво кафенце,не,тук няма такива хора,няма и онези които могат да говорят за живота,за времето като константа,тук времето не спира,то просто лети.Мнителни хора ти се усмихват,но не със желание и от душа.Благодаря ти - ти казват,но монотонно и изтрито.Добри маниери показват,но те са автоматични,защото трябва така да правят!!Защото всичко трябва да се следва по някакъв списък ,това не е етикет ,това е машинално - като храненето и ..... този цикъл.Бездушието е навсякъде,а даже си купуват къщи,коли,бизнеси.Какво друго долових в своите наблюдения,че човек който е живял малко повече от две години в тази държава променя нравите си,неустено,то е някаква неизбежна метаморфоза която те обвзема и инфилтрира.Това е нещото което ме задушава,аз съм жив организъм,напротив аз съм живо "копеле" ,да от София съм и това си го отнесох със себе си - Копеле!Пазя си все още жаргона непотребен ,който само с 10-15 души мога да употребявам.Обичам да си напомням откъде съм,докато другите неистово се опитват да обезличат миналото си,дали защото така се облекчават..,не ги разбирам.Мен не ме питайте какво искам,проблема на моят живот е от друг сой- Аз винаги съм имал избори пред себе си,да знаете,че да имате избор пред себе си е по-трудно от това да нямаш никакъв такъв,човек лесно изпада в дилема и се започва едно екзистенциално ,точно като този електронен лист.Трябва да се пише,защото оставяш спомен за себе си,а и други вникват там където не могат.Аз от дете се чувствам не просто българин,аз се чувствам космополит,човек на света,но позитивните български качества ми напомнят винаги,че само ако са те сме иделичен род.Българите - нека кажа с една дума,много акуратна и категорична за това какви сме - Диво племе!Осъзнах го,видях се,видях и другите и продължавам да се уча от всичко и всички.Дори унгарката която ме хареса ,(но това е друга тема,която от Германия взе самолет само за да дойде при мен в САЩ да прекараме заедно време),остана с впечатлението че българите сме много бурни,луди и диви.Да,дори когато сме под погледа на хората от добрите,позитивни страни ние пак сме такива,хубавото е ,че не е видяла какви можем да бъдем когато сме негативни,а сме такива малко повече през времето.Десетки чужди хора,които се запознаха с българите и българската култура остават като без дъх,да,защото ние сме жив род,живеца е в нас,ние купонясваме тежко,нашият темперамент е огън и жупел,не бих скрил,че предполагам,че и аз не съм по-различен.Често иностранците ги намирам за скучни.(А как ще си намеря жена това е много интересно),но това не е каприз,това го споделят и мои братя българи,и жените това споделят за американци и европейци.Ние определено учим някои народи,как да се живее - тежко!Българският сой и порода е нещо неописуемо,така както го критикуваме,така и го обичаме.Този бит дебилен,но така зареждащ ни.
Читателю,къде да сложа точката за българина,има ли въобще точка за този елемент?
Днес случайно наминах през този сайт от далечна Америка,където аз се намирам,и ме грабна нещо ,исках да споделя... Когато ходих на частни уроци,в България ,една много ерудирана жена ми преподаваше,още със самото ни начало ме предупреди ,че тя има реноме и уважава своят труд,дадох и да разбере,че няма да и преча и ще кооперираме заедно ,за да се постигне резултатът нужен ни.Но нека споделя един нейн коментар,въпрос по който с цялото си любопитство ме глождаеше и и зададох: - Защо не пишете книги,(като напълно изключвах асоциацията с това,че тя е завършила Филология),какво Ви спира? Знаете ли тя как комплектова своят отговор,след като издиша тежко и забави очевидно своя отговор - "Аз не пиша,защото хората които пишат са тъжни."
Няма как да забравя това,нито десетките ни други разговори всеобхващащи теми.Благодарен съм,че попаднах на такъв учител и педагог.
Избрах темата за емиграцията,носталгията,българите и Америка.Забелязвам,че тя е в устата на много хора тук.Какво ли си представят за Америка,а тези които са живяли тук ,как ли си интерпретират живота.
Откъде започват да пишат писателите,поетите,толкова разхвърлян съм,че предпочитам да не конструирам ,защото никога не съм могъл,а и не искам.Пътят на живота,докъде стигаме,накъде ни повява.Тъй като ще ви разведа из много места из моите мисли,ще опитам да бъда обективен,но често и субективен,апропо за субективизма и обективизма,какво ми сподели веднъж учителката - "Всички твърдят,че журналистите трябва да са напълно обективни,но какъв журналист си ако не си лично заинтересуван от материята,а и ако те вълнува ,навярно ще имаш конкретна позиция."Тоест,аз стигнах до извода...но!
Колко е странен животът.Какво виждам до момента,хора които искат и мечтаят за Америка,стигат до Америка,някои,други само с мечтите си остават.Десетки хиляди след като акустират в САЩ остават без документи,защото никога не са имали,но се борят.Питам ги,ще се върнете ли,засега не,но решавам да ви дам едно общо сравнение,питайки онези с документите,същият въпрос - отговорът е почти същият - Не,за какво?! Младите,какъвто съм и аз,но себе си изключвам,например моя позната(приятелка),тя има виза,но няма документи като картата или паспорт.За една година успя да се прибере цели двапъти.Наскоро я попитах дали и липсва ,и дали би се върнала.Искрено ми каза,че видяла младите и България наподобяваща - мизерия.Сякаш всеки ,когото попитах за България през времето ми тук,всеки отговаря,че дори месец почивка е губене на време и ,и,и ПАРИ!Българите в Америка вече не предпочитат да се прибират в България,а спестяват времето си и нервите ,за да отидат на почивка в Доминиканската Република,Мексико,Ямайка,Бахамите и други Карибски о-ви,предимно,като изключения са вече - Латинска Америка или Европа.Ами какво стана с България,защо не искате да се приберете там на почивка,нима нямате стари познати,приятели,роднини?
Приятели нямаш след 2,3-та година,познатите още по-лошо,ами роднини? - Те ,майката и бащата или са тук или наполовината са тук.Останалите ни липсват ,но се чуваме през интернет софтуери.Седя драги ми читателю,и си мисля,нима Америка е всичко,забравили ли сте за България,не заради носталгията,ами защо??Защото Америка не е лошо място,да ако правиш пари,и само пари.Америка е(стриктли)извънредно за бизнес.
Нека споделя,че съм живял и в Европа,в Италия,бил съм и в Канада,и Германия където моята баба живее от 11 години близо,и с нея също сме разделени,цял живот моето семейство е било разделено.И ето пак след 20 години раздяла с баща ми,аз се събрах с него да заживея друг-нов живот - в АМЕРИКА.Но аз не мога да оценя какво имам,това че имам документи или че Днес случайно наминах през този сайт от далечна Америка,където аз се намирам,и ме грабна нещо исках да споделя нещо... Когато ходих на частни уроци,в България ,една много ерудирана жена ми преподаваше,още със самото ни начало ме предупреди ,че тя има реноме и уважава своят труд,дадох и да разбере,че няма да и преча и ще кооперираме заедно ,за да се постигне резултат нужен ми.Но нека споделя един нейн коментар,въпрос по който с цялото си любопитство ме глождаеше и и зададох: - Защо не пишете книги,(като напълно изключвах асоциацията с това,че тя е завършила Филология),какво Ви спира? Знаете ли тя как комплектува своят отговор,след като въздиша тежко и забави очевидно своя отговор - Аз не пиша,защото хората които пишат са тъжни. просто така ми се е сбъднал живота да имам дори готова къща която да ме чака с другата половина от мен,която ме е създала.Когато имаш нещо,когато ти е дадено ти рядко оценяваш и осъзнаваш ситуацията в която си.Аз никога не съм имал за мечта Америка,напротив дори и Италия не ми беше мечта,като малко дете едва на пет годишна възраст баба ми ,която все ми се караше,че я наричам баба,а искаше да се уча по име да наричам всички от фамилията без - мама и ....татко липсваше.Въпреки че споделям нещо много лично,не искам да приемете този лист с грешен тон,давам ви пример за животите на различни хора,това е най-голямото богатство,да слушаш големите,да гледаш големите и само ,само да ПОМНИШ!Е ,бабо,няма да те наричам така,но моята мечта когато бях дете не беше Италия,Франция или Германия...обичах атласите,а държавата мечта като малък ми беше Финландия,споделям го ,защото искам да направя просто съотношение,за да видите каква мечта аз съм имал,докато други мечтаят за Америка,голямата мечта,неограничените мечти.Е,аз съм тук,и много други са тук,някои работят,други учат,някои са сами,повечето пък са още по-сами.Още повече са тези без документи,но,но се борят.Америка е много бездушна ,неодухотворена държава,тук няма да намерите онзи тип хора,които ще спрат,ще се огледат,ще се усмихнат на слънцето докато седят на пейката и четят някакво журналче или списание,докато отпииват или по-български му леко посръбват горещо и горчиво кафенце,не,тук няма такива хора,няма и онези които могат да говорят за живота,за времето като константа,тук времето не спира,то просто лети.Мнителни хора ти се усмихват,но не със желание и от душа.Благодаря ти - ти казват,но монотонно и изтрито.Добри маниери показват,но те са автоматични,защото трябва така да правят!!Защото всичко трябва да се следва по някакъв списък ,това не е етикет ,това е машинално - като храненето и ..... този цикъл.Бездушието е навсякъде,а даже си купуват къщи,коли,бизнеси.Какво друго долових в своите наблюдения,че човек който е живял малко повече от две години в тази държава променя нравите си,неустено,то е някаква неизбежна метаморфоза която те обвзема и инфилтрира.Това е нещото което ме задушава,аз съм жив организъм,напротив аз съм живо "копеле" ,да от София съм и това си го отнесох със себе си - Копеле!Пазя си все още жаргона непотребен ,който само с 10-15 души мога да употребявам.Обичам да си напомням откъде съм,докато другите неистово се опитват да обезличат миналото си,дали защото така се облекчават..,не ги разбирам.Мен не ме питайте какво искам,проблема на моят живот е от друг сой- Аз винаги съм имал избори пред себе си,да знаете,че да имате избор пред себе си е по-трудно от това да нямаш никакъв такъв,човек лесно изпада в дилема и се започва едно екзистенциално ,точно като този електронен лист.Трябва да се пише,защото оставяш спомен за себе си,а и други вникват там където не могат.Аз от дете се чувствам не просто българин,аз се чувствам космополит,човек на света,но позитивните български качества ми напомнят винаги,че само ако са те сме иделичен род.Българите - нека кажа с една дума,много акуратна и категорична за това какви сме - Диво племе!Осъзнах го,видях се,видях и другите и продължавам да се уча от всичко и всички.Дори унгарката която ме хареса ,(но това е друга тема,която от Германия взе самолет само за да дойде при мен в САЩ да прекараме заедно време),остана с впечатлението че българите сме много бурни,луди и диви.Да,дори когато сме под погледа на хората от добрите,позитивни страни ние пак сме такива,хубавото е ,че не е видяла какви можем да бъдем когато сме негативни,а сме такива малко повече през времето.Десетки чужди хора,които се запознаха с българите и българската култура остават като без дъх,да,защото ние сме жив род,живеца е в нас,ние купонясваме тежко,нашият темперамент е огън и жупел,не бих скрил,че предполагам,че и аз не съм по-различен.Често иностранците ги намирам за скучни.(А как ще си намеря жена това е много интересно),но това не е каприз,това го споделят и мои братя българи,и жените това споделят за американци и европейци.Ние определено учим някои народи,как да се живее - тежко!Българският сой и порода е нещо неописуемо,така както го критикуваме,така и го обичаме.Този бит дебилен,но така зареждащ ни.
Читателю,къде да сложа точката за българина,има ли въобще точка за този елемент?
1.
hristo27 -
Българинът е нормален човек, жи...
23.02.2012 11:45
23.02.2012 11:45
Българинът е нормален човек, живеещ в ненормална държава. Жалко, но факт!
цитирай
2.
анонимен -
Не бих могъл да живея никъде друг...
23.02.2012 20:35
23.02.2012 20:35
Не бих могъл да живея никъде другаде. На десетия ден вече ме тегли назад. Това е въпрос на характер. Съгласен съм да понасям много, но да съм тук, пък и се надявам, че може нещо да се оправи някой ден.
цитирайhristo27 написа:
Българинът е нормален човек, живеещ в ненормална държава. Жалко, но факт!
Pak se poluchava niakakva antiteza,tova e nenormalno...
kushel написа:
Не бих могъл да живея никъде другаде. На десетия ден вече ме тегли назад. Това е въпрос на характер. Съгласен съм да понасям много, но да съм тук, пък и се надявам, че може нещо да се оправи някой ден.
Predimno mladite sa gotovi na takia avanturi,izglejda za ostanalite vaji praviloto - "Kamukut si teji na miastoto"
5.
анонимен -
Изповедта ти е много, много инте...
23.02.2012 20:42
23.02.2012 20:42
Изповедта ти е много, много интересна. Не съм чел нещо така откровено. Всички маниерничат и послъгват според мен.
цитирайZnaesh li,zabeliazvam mnogo hora lujat,i go praviat s cel,ne iskat da poviatvat che tova e deistvitelnostta i ne jelaiat da ia priemat,zatova kakvo praviat - lujat.Lujat sebe si vseki den che tuk e po-dobre,nezavisimo kude se namirat.S dve dumi neshtata opirat do dushevnostta i finansovoto sustoianie.Ako e samo ednoto(parite) se zadushavash,ako e samo drugoto edno(dushevnoto,jivot)puk ne sme rastenia da fotosintezirame.Ako sa i dvete?? za dvete se borim,no vsushtnost chesto se lujem,niakoi drug put moga da otvoria pak dusha i da pisha za bednostta i oholstvoto.
цитирай
7.
анонимен -
Бих чел с интерес твоите разкази, ...
23.02.2012 21:08
23.02.2012 21:08
Бих чел с интерес твоите разкази, защото не се опитваш да лъжеш. Аз имам близки приятели в Ню Йорк, Лос Анджелис, Лас Вегас, Тексас и Вашингтон. Говорим си и по скайпа, гледаме се, но като че ли доста неща остават недоизказани. Ти говориш за промяна след две години, а те са там от 15-20. И уж всичко е прекрасно...но в Америка много се пълнее. Сигурно е от въздуха.
цитирай
